Стига ми
Опитвах се душата си да скрия
и себе си насила да заставя
с посредственост света си да пропия;
да си записвам, щом забравям.
Променях се, да бъда като всички,
но някъде по пътя си изгубих
рецептата на чуждите привички:
и друга бях, а себе си се будех.
Загръщах се във сива безразличност,
но не за да се скрия и избягам
от крясъка не нечия циничност,
а себе си да мога да остана
напук на тази, грубата реалност,
която като орис ни застига;
душа да нося – нека е банално,
човек да съм – това ми стига.
© Елица All rights reserved.
