11.05.2008 г., 8:08

Стига ми

1.1K 1 18

Съдбата ни срещна.

Аз повече нищо не искам.

Със теб

изживявам любов,

по-прекрасна от сън.

Повярвах в доброто.

И в толкова хубави истини.

Намерих

най-вярна посока.

Намерих и път.

 

Понякога идвам

със моите вечни проблеми.

Със моите болки.

И с цялата моя тъга.

Ти време намираш.

И думи намираш за мене.

И светло ми става.

И пак преоткривам света.

 

От теб се научих

да мога така да обичам:

без завист,

без ревност.

С една преродена душа.

Свободна

и силна,

да мога да давам,

да искам...

 

Какво още трябва?

На мене

ми стига това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....