11.05.2008 г., 8:08

Стига ми

1.1K 1 18

Съдбата ни срещна.

Аз повече нищо не искам.

Със теб

изживявам любов,

по-прекрасна от сън.

Повярвах в доброто.

И в толкова хубави истини.

Намерих

най-вярна посока.

Намерих и път.

 

Понякога идвам

със моите вечни проблеми.

Със моите болки.

И с цялата моя тъга.

Ти време намираш.

И думи намираш за мене.

И светло ми става.

И пак преоткривам света.

 

От теб се научих

да мога така да обичам:

без завист,

без ревност.

С една преродена душа.

Свободна

и силна,

да мога да давам,

да искам...

 

Какво още трябва?

На мене

ми стига това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...