Стига ми един приятел...
Можеш да бъдеш добре и самотен,
сгушен далеч от прахта,
от хорския говор,от немотия,
от злоба човешка и суета.
Да потънеш в избелелия,
купен на старо диван,
да поемеш дъх в уверения,
че в живота за нещо и ти си избран.
Но когато във въздуха лепнат
и не падат думи-сълзи,
а си сам и стените не шепнат,
разговор с тях не върви.
За момент като този нужен
пълен с достойнства човек
и дори да си вечер самичък
твоят приятел забъркал е лек.
Чул е мъката в думи, разбрал е,
че е нужен,за да си жив
и да бъдеш сред хора незнаен,
но с него да бъдеш щастлив.
сгушен далеч от прахта,
от хорския говор,от немотия,
от злоба човешка и суета.
Да потънеш в избелелия,
купен на старо диван,
да поемеш дъх в уверения,
че в живота за нещо и ти си избран.
Но когато във въздуха лепнат
и не падат думи-сълзи,
а си сам и стените не шепнат,
разговор с тях не върви.
За момент като този нужен
пълен с достойнства човек
и дори да си вечер самичък
твоят приятел забъркал е лек.
Чул е мъката в думи, разбрал е,
че е нужен,за да си жив
и да бъдеш сред хора незнаен,
но с него да бъдеш щастлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
