17.10.2008 г., 1:55

Стига вече

931 0 1

Стига вече със твоето “не зная"
и със вечните мили слова –
ще реша незабавно и зная
от какво се нуждаем сега.

Не е смешно, по-скоро цинично,
как преструваш се всеки момент,
че сме близки и е твърде излишно
да играеш на влюбен във мен.

Не, не казвай, че пазиш в сърцето
най-специалното кътче за мен
и че даже сънуваш лицето ми!
Та нима помниш моето лице?!

Извини ме за рязката грубост,
за студените, сухи очи –
би било най-великата глупост
да крещя, да троша, да боли.

Ако въпреки всичко разбираш
(не войната на друг континент)
как по детски наивно лавираш
между “искам”, “не зная” и мен.

Ако все пак, повтарям, разбираш –
не навеждай виновно очи
и във пода недей да се взираш,
а вратата след мен затвори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...