Oct 17, 2008, 1:55 AM

Стига вече

  Poetry » Love
932 0 1

Стига вече със твоето “не зная"
и със вечните мили слова –
ще реша незабавно и зная
от какво се нуждаем сега.

Не е смешно, по-скоро цинично,
как преструваш се всеки момент,
че сме близки и е твърде излишно
да играеш на влюбен във мен.

Не, не казвай, че пазиш в сърцето
най-специалното кътче за мен
и че даже сънуваш лицето ми!
Та нима помниш моето лице?!

Извини ме за рязката грубост,
за студените, сухи очи –
би било най-великата глупост
да крещя, да троша, да боли.

Ако въпреки всичко разбираш
(не войната на друг континент)
как по детски наивно лавираш
между “искам”, “не зная” и мен.

Ако все пак, повтарям, разбираш –
не навеждай виновно очи
и във пода недей да се взираш,
а вратата след мен затвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...