Стих
Стих
Ти си стихът
който в любовна поема
искам да впиша
с красиви слова
да те рисувам
на старинна икона в боянската църква
тя ще прилича
когато щастлив съм
ще я римувам
В него ще има
очи причудливи
горещо сърце
жадуващи устни
изтънчена хубост
дрехи красиви
идваща Пролет
пътища пусти.
Искам стихът
на теб да прилича
спиращ дъха
чаровен, омайващ
сърцата да мъчи
като порой да завлича
любов да раздава
със замах завладяващ.
Стихът ще полита
в небето безбрежно
звезден прах
ще посипе земята
моите думи ще те прегръщат
любовно и нежно
във Вечността ще останеш приказна, млада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
