14.12.2007 г., 20:10

Стих

848 0 22
 

Опиваш ме с милувка от съня ми,

на прага на прииждаща тревожност

отдавам ти се кротка и безмълвна,

отиваш си красив, но незапомнен...

 

Понякога се сбъдваш вулканичен:

със трясък през клепачите връхлиташ,

настойчиво ме искаш, необичана,

разсичаш ме на срички и... отлиташ.

 

Желая те до болка - безпричинен,

прогонвам те, внезапно те изричам,

а после се разплащам - просто, в рими:

едната вдишвам, другата издишвам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...