7.08.2025 г., 7:26

Стих

261 0 0

Стих

 

Ще пиша стих на лунна светлина

за образ връз трептящата вода,

ще сложа рима, мистерия, зов,

както става при първа любов.

 

Ще пиша стих, Далмацио, сега

за твоята вълшебна красота,

за музика, която свири в мен

акорди на романс стаен.

 

Ще пиша стих и ще го закача

на мачтата до задната кърма,

за да бушува, за да блести

в бесен танц с морските вълни.

 

Стихът ще бъде лек като перце,

ще мирише на дълбокото море.

Като се насити, сам ще полети

под ярките адриатически звезди.

 

И зная, че адриатическа вълна

ще разнесе стиха върху брега.

Дали в Трогир, Омиш или Задар,

защо не Сплит или дори до Хвар?

 

Син кръгозор с арка от мечти

ще ме погали да не ме боли,

а може би затворен в шише

ще го намеря в Черното море!

 

"Стих" е на първите страници в новата ми стихосбирка "Сучурай - пътуване из Далмация на велосипед - Владимир Гюров", току що издадена, август , 2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...