Стих за летото
1.3K
0
0
Ти рисуваш себе си жарък,
трептящ над топлите тучни поля.
Ти в грубия обеден залък
си отплата за морна жетварска ръка.
Ти се раждаш сред дългия ден
и заспиваш в среднощната душна омара.
Ногата ú в рокля от лен,
на девица докосваш през тънка премяна.
Ти си в модрите будни очи
на майката бдяща сред нощен ветрец,
в живота си, в бистри сълзи
на заспалия късно нейн младенец.
Еднакво си тъжен и весел,
в живота си смърт си за моя мил род,
ти знак си за идеща есен,
но в смъртта ти е надежда за следващ живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
