Ти рисуваш себе си жарък,
трептящ над топлите тучни поля.
Ти в грубия обеден залък
си отплата за морна жетварска ръка.

Ти се раждаш сред дългия ден
и заспиваш в среднощната душна омара.
Ногата ú в рокля от лен,
на девица докосваш през тънка премяна.

Ти си в модрите будни очи
на майката бдяща сред нощен ветрец,
в живота си, в бистри сълзи
на заспалия късно нейн младенец.

Еднакво си тъжен и весел,
в живота си смърт си за моя мил род,
ти знак си за идеща есен,
но в смъртта ти е надежда за следващ живот.