Ти рисуваш себе си жарък,
трептящ над топлите тучни поля.
Ти в грубия обеден залък
си отплата за морна жетварска ръка.
Ти се раждаш сред дългия ден
и заспиваш в среднощната душна омара.
Ногата ú в рокля от лен,
на девица докосваш през тънка премяна.
Ти си в модрите будни очи
на майката бдяща сред нощен ветрец,
в живота си, в бистри сълзи
на заспалия късно нейн младенец. ...