3.05.2008 г., 11:43

Стих за моя брат

10.5K 0 9


Стих за моя брат

Поете…


Ти пишеш думи силни, смели,
талантът ти извира от душата.
Стихове редиш ти тъй умело,
че даже ти завиждат небесата.


Поете…


Не се страхувай, а пиши,
таланта си не пропилявай!
Животът кратък е - уви,
но смело, смело продължавай!


Поете…


Кажи на хората това, което
мислиш, че е важно, защото
силата е твоят стих - и ето,
в тях събужда се доброто.


Поете…


Спомни си хубавото време,
когато малки още сме били,
когато нямало е лошо бреме,
когато играхме до ранни зори.


Поете…


Аз искам от тебе да дишаш, живей,
с живота бори се на всяка цена.
Не се давай лесно, твори пак и пей,
защото това е светът ни сега.


Поете…


С теб братя сме и знай,
че винаги до теб ще бъда
дори на края на света…
Дори и корабът ни да потъва,
твой брат съм до самия край!

 

 

 

Посвещавам този стих на моя брат и поет Никола Давидов (Нико Ников)!

 

Поклон!

 


* Иван (Ников) Давидов *


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Давидов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...