May 3, 2008, 11:43 AM

Стих за моя брат 

  Poetry » Phylosophy
9694 0 9


Стих за моя брат

Поете…


Ти пишеш думи силни, смели,
талантът ти извира от душата.
Стихове редиш ти тъй умело,
че даже ти завиждат небесата.


Поете…


Не се страхувай, а пиши,
таланта си не пропилявай!
Животът кратък е - уви,
но смело, смело продължавай!


Поете…


Кажи на хората това, което
мислиш, че е важно, защото
силата е твоят стих - и ето,
в тях събужда се доброто.


Поете…


Спомни си хубавото време,
когато малки още сме били,
когато нямало е лошо бреме,
когато играхме до ранни зори.


Поете…


Аз искам от тебе да дишаш, живей,
с живота бори се на всяка цена.
Не се давай лесно, твори пак и пей,
защото това е светът ни сега.


Поете…


С теб братя сме и знай,
че винаги до теб ще бъда
дори на края на света…
Дори и корабът ни да потъва,
твой брат съм до самия край!

 

 

 

Посвещавам този стих на моя брат и поет Никола Давидов (Нико Ников)!

 

Поклон!

 


* Иван (Ников) Давидов *


 

 

© Иван Давидов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??