Стих за теб
изтръгнати от моята душа.
Защо боли, не питай! Боли, когато срещнеш любовта.
Обичам те тъй пламенно, горещо и нежно, страсттно и сега.
Да,моята любов такава е, виновна ли съм за това?
Виновна ли съм, че те искам? - но ти така и неразбра,
че всяка капка дъжд докосвала е моята душа.
Накара ме да чуствам, да желая, без думи,без ръце
и без дори да зная, че влюбвам се в ледено сърце.
Сега очите ми преливат безутешно, душата ми скимти.
Сърцето ми... от болката мълчи.
И тргна си, дори не се обърна, за да погледнеш в
моите очи. Не искам повече да казвам, нали твърдиш,
че всичко са лъжи.
Но нека този стих да ти остане от мен за теб,
за невъзможните неща, за любовта, за болката, тъгата
...и за една мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Всички права запазени
