6.07.2006 г., 9:31

Стих за теб

3K 0 11
За теб аз най-хубавите стихове написах
изтръгнати от моята душа.
Защо боли, не питай! Боли, когато срещнеш любовта.
Обичам те тъй пламенно, горещо и нежно, страсттно и сега.
Да,моята любов такава е, виновна ли съм за това?
Виновна ли съм, че те искам? - но ти така и неразбра,
че всяка капка дъжд докосвала е моята душа.
Накара ме да чуствам, да желая, без думи,без ръце
и без дори да зная, че влюбвам се в ледено сърце.
Сега очите ми преливат безутешно, душата ми скимти.
Сърцето ми... от болката мълчи.
И тргна си, дори не се обърна, за да погледнеш в
моите очи. Не искам повече да казвам, нали твърдиш,
че всичко са лъжи.
Но нека този стих да ти остане от мен за теб,
за невъзможните неща, за любовта, за болката, тъгата
...и за една мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Накара ме да чуствам, да желая, без думи,без ръце
    и без дори да зная, че влюбвам се в ледено сърце.
    Сега очите ми преливат безутешно, душата ми скимти.
    Сърцето ми... от болката мълчи."

    Тъжно, но много хубаво!Поздрави!!!
  • Хубаво е !
  • Браво!Незная дали е докоснало сърцето на този за когото си го писала,но моето определено да.
  • соу гоод
  • Показана е емоция, но като стих не се е получило.
    Наистина, оправи правописните грешки.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...