За теб аз най-хубавите стихове написах
изтръгнати от моята душа.
Защо боли, не питай! Боли, когато срещнеш любовта.
Обичам те тъй пламенно, горещо и нежно, страсттно и сега.
Да,моята любов такава е, виновна ли съм за това?
Виновна ли съм, че те искам? - но ти така и неразбра,
че всяка капка дъжд докосвала е моята душа.
Накара ме да чуствам, да желая, без думи,без ръце
и без дори да зная, че влюбвам се в ледено сърце.
Сега очите ми преливат безутешно, душата ми скимти.
Сърцето ми... от болката мълчи.
И тргна си, дори не се обърна, за да погледнеш в ...