Дори когато не вярваш в себе си, ще се намери някой,
който да го направи вместо теб... благодаря ти!
Открий морето мое в мислите,
търси го надълбоко в мен,
ще видиш там сълзите, чистите,
които правят те сломен,
ще видиш и мечтите неразказани,
ще срещнеш болката ми ти
и спомените непоказани,
и много разноцветни светлини,
но там във дъното, в душата ми
ще видиш и морето неразбрано,
със пръсти ще пригладиш ти косата ми –
морето не е кротко, обуздано –
такава е и моята душа,
морето се е вляло в нея –
целувам тихо, после пък крещя
и плача, после пък се смея.
Обичал ли си някога море?
Обичал ли си някога стихия?
Обичал ли си някого с криле?
Не искам същността си аз да крия.
© Яна Всички права запазени