16.08.2014 г., 20:21

Стихийно

795 0 0


Дори когато не вярваш в себе си, ще се намери някой, 

който да го направи вместо теб... благодаря ти!


Открий морето мое в мислите, 

търси го надълбоко в мен, 

ще видиш там сълзите, чистите, 

които правят те сломен, 

ще видиш и мечтите неразказани, 

ще срещнеш болката ми ти

и спомените непоказани, 

и много разноцветни светлини, 

но там във дъното, в душата ми 

ще видиш и морето неразбрано, 

със пръсти ще пригладиш ти косата ми –

морето не е кротко, обуздано – 

такава е и моята душа, 

морето се е вляло в нея – 

целувам тихо, после пък крещя 

и плача, после пък се смея. 

Обичал ли си някога море? 

Обичал ли си някога стихия? 

Обичал ли си някого с криле? 

Не искам същността си аз да крия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...