Стихийно

Дори когато не вярваш в себе си, ще се намери някой, 

който да го направи вместо теб... благодаря ти!

Открий морето мое в мислите, 

търси го надълбоко в мен, 

ще видиш там сълзите, чистите, 

които правят те сломен, 

ще видиш и мечтите неразказани, 

ще срещнеш болката ми ти

и спомените непоказани, 

и много разноцветни светлини, 

но там във дъното, в душата ми 

ще видиш и морето неразбрано, 

със пръсти ще пригладиш ти косата ми –

морето не е кротко, обуздано – 

такава е и моята душа, 

морето се е вляло в нея – 

целувам тихо, после пък крещя 

и плача, после пък се смея. 

Обичал ли си някога море? 

Обичал ли си някога стихия? 

Обичал ли си някого с криле? 

Не искам същността си аз да крия.