Стихия
Дойде денят, в който нещо ще напиша.
Откъснах си сърцето, за да го препиша.
Покорен, повален в този полумрачен ден,
разопаковам подаръка си подарен.
Попаднах в място извън пространството,
попаднах в място извън реалността,
опаковам своята книга на съвестта.
Вече е готова да бъде показана,
да бъде смазана и да бъде отказана.
Водата - болката към сълзите пречупи,
достойнство ми в нищетата случи.
Кинжал с отрова златна:
"Хайде, мръсни кучета, опънете платната"
Прокажен с корона благодатна,
пътят му изчезна от дланта.
А гарванът тихомълком си грачи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Андреев Всички права запазени
