"Стихия"
Дали от минали животи те познавам
или от бъдещи - не зная.
Само усещам, че много силно те желая!
Твоето лице като слънце озари ме
и в мен отново разцъвтяха цветчетата на любовта!
Твоята усмивка, по-красива дори от бисерна роса,
покори ме в този миг и
започна да ми нашепва любовта.
Вплете пръстите си в мойте,
усещайки твойта топлина,
разбрах, че ти си моя сбъдната мечта!
Очите ти, по-топли от кафе,
игриво милват ме.
А твоята прегръдка - по-нежна от допир на море...
Искам с теб да бъда, защото ти си
стихията, която ме обгърна...
и ти си онзи полъх тих, който нашепна ми,
че любовта - има я!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
