Стихия
СТИХИЯ
Студено е.
Леден вятър пронизва нощта.
Останала сега сама
само тъжната пълна луна
е свидетел на мойта горчива тъга.
Дъждът вали, вали, вали...
Бисер - кървава сълза от сърцето се отрони,
аз препускам през полето,
бягам, без да се обръщам...
В агония жестока тяло с ум се бори...
Жило хладно на кама
се впива бавно, смъртоносно,
в една изстрадала душа,
изпълнена с горчива горест.
Дъждът вали, вали, вали...
И някой нявга може би
до мене ще се доближи,
но дали ще дръзне той
таз стихия да потуши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зори Всички права запазени
Благодаря!