СТИХИЯ
Студено е.
Леден вятър пронизва нощта.
Останала сега сама
само тъжната пълна луна
е свидетел на мойта горчива тъга.
Дъждът вали, вали, вали...
Бисер - кървава сълза от сърцето се отрони,
аз препускам през полето,
бягам, без да се обръщам...
В агония жестока тяло с ум се бори...
Жило хладно на кама
се впива бавно, смъртоносно,
в една изстрадала душа,
изпълнена с горчива горест.
Дъждът вали, вали, вали...
И някой нявга може би
до мене ще се доближи,
но дали ще дръзне той
таз стихия да потуши...
© Зори All rights reserved.