zvezdna_svetlina (Зори)
1 6
30 nov 2008, 9:42

Стихия 

  Poesía » De amor
659 0 4

 

СТИХИЯ 

 

Студено е.

Леден вятър пронизва нощта.

Останала сега сама

само тъжната пълна луна

е свидетел на мойта горчива тъга.

 

Дъждът вали, вали, вали...

Бисер - кървава сълза от сърцето се отрони,

аз препускам през полето,

бягам, без да се обръщам...

В агония жестока тяло с ум се бори...

 

Жило хладно на кама

се впива бавно, смъртоносно,

в една изстрадала душа,

изпълнена с горчива горест. 

 

Дъждът вали, вали, вали...

И някой нявга може би

до мене ще се доближи,

но дали ще дръзне той

таз стихия да потуши...

 

 

 

© Зори Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря за подробния и мотивиран анализ. Обръщаш ми внимание на неща, за които не се бях замисляла, а това определено ми е много полезно Благодаря!
  • Вторите два куплета ми харесват повече от първите, понеже изказът е по- стегнат, което по принцип харесвам. освен това ми се струва че са и по- оригинални като идеен заряд и някак по истински. Лично усещане е това. Но пък в цялото стихотворение има градация както на емоцията така и на ритъма, та може би е добре да я има тази разлика. Третият куплет ми е много близък като чувство. Последният куплет е много интересен като конструктивно решение. Много хубаво се е получило, само в последния ред ако беше вместо "таз стихия" - /стихияТа/ щеше да бъде абсолютно перфектен! Поздрави!
  • Благодаря, радвам се че ти е харесало! Благодаря и че си конкретна. Ще се радвам и други да изкажат искренно и компетентно мнение
  • Хубави метафори!
    Много хубав стих!!!
    Браво,Зори!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
Propuestas
: ??:??