9.08.2019 г., 14:55

Стихокеф

917 5 10

 

Ей, заглавие пак щуро,
а ми липсва съдържание...
Чеша своите... потури...
и започвам със старание!

Мозъкът е таралеж
понякога... от силикон...
Тоест, само вид пълнеж,
като обвивка на бонбон...

Логиката на логика
често е без гарнитура...
Иска лозето мотика,
а жените... мъж с култура...

Интелекта е шармантност

и гради цивилизация!
Доставя щастие оралност
с творческа импровизация...

Не трябва да сме по калъп -
тоест, да сме уникални!
Всеки по свой начин тъп
в профилите виртуални...

Да, по дрехите приемат,
а оценката... на голо!...
Винаги ни чука шефа
без значение на пола...

А дали ни е приятно?
Чул ли си такОф въпрос?...
Лапай шнорхела обратно
и не се прави на прос!...

Животът ни е чалготека
и сме потънали... в салфетки -
Е, верно, ползвани, но нека,
щом лижем чуждите подметки!...

Герои сме във анимация,
но не от филмчета на Дисни!
Подложени сме на кастрация -
отрязване на всички мисли...

И се строяваме в редици
във плен на стадния инстинкт.
Любовно галят ни камшици,
герои сме... на Стивън Кинг...

Разсмива всички клоун мил
живеещ в нашата канализация,
децата пази педофил,
и ни лекуват... с радиация...

А колко много е добро
менюто ни от магазина -
Нитрати, Е-та, ГМО,
и катафалката... е лимузина...

Какво ни е? Тъй сме рахат -
превърнахме се във кореми!...
Не гледаме кой е отзад,
дупЕто всичко ще поеме...

А психиатър-канибал
сега ми слага диагноза
дали нормално съм мръднал -
Каква е вашата прогноза?...

      *****

Това е! Мисията - успешна?
Заглавието... роди поема...
Идейно, уж, е тъжно-смешна,
но критиката ще приема!

05.03.2019.

Георги Камено

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангелче )
  • Благодаря и на теб, Ничка.
  • Стилистиката е индивидуална честота за всеки!
    Амвон на душевно възприятие и поглед!
    Ако всички бяхме еднакви, то материята щеше да бъде
    една и съща, а дори и пръстите ни са различни!
    Това говори, че всеки е шарен сам по себе си!
    Имало едно време луна с тъмен оттенък!
    Тя винаги се надсмивала на пъстроцветните звезди!
    За това, че са цветни, различни по форма, отражение и светлинност!
    Но настанало време, че небето се разлюляло и луната с тъмен
    оттенък се подхлъзнала и паднала, в акварел на тицианово сиво!
    Тогава разгневена, оцветена тя започнала, да се скита по света!
    И видяла различни хора, различни етноси, езици, вероизповедание, касти!
    Сетила се за звездите и разбрала!
    Различността е индивидуално отражение за всеки!
  • Абсолютно, Мариана.
    Добър философски поглед, Мълниеносец.
    Благодаря и на двамата.
  • Важното е да сме живи и здрави, Ева.
    Виолета, наистина трябва да се мъчим да бъдем себе си, ако не във всичко, то поне във важните неща.
    Тео, матрицата затова е матрица, трудно се излиза от нея :=))
    Благодаря сърдечно и на трима ви!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...