Aug 9, 2019, 2:55 PM

Стихокеф

  Poetry
912 5 10

 

Ей, заглавие пак щуро,
а ми липсва съдържание...
Чеша своите... потури...
и започвам със старание!

Мозъкът е таралеж
понякога... от силикон...
Тоест, само вид пълнеж,
като обвивка на бонбон...

Логиката на логика
често е без гарнитура...
Иска лозето мотика,
а жените... мъж с култура...

Интелекта е шармантност

и гради цивилизация!
Доставя щастие оралност
с творческа импровизация...

Не трябва да сме по калъп -
тоест, да сме уникални!
Всеки по свой начин тъп
в профилите виртуални...

Да, по дрехите приемат,
а оценката... на голо!...
Винаги ни чука шефа
без значение на пола...

А дали ни е приятно?
Чул ли си такОф въпрос?...
Лапай шнорхела обратно
и не се прави на прос!...

Животът ни е чалготека
и сме потънали... в салфетки -
Е, верно, ползвани, но нека,
щом лижем чуждите подметки!...

Герои сме във анимация,
но не от филмчета на Дисни!
Подложени сме на кастрация -
отрязване на всички мисли...

И се строяваме в редици
във плен на стадния инстинкт.
Любовно галят ни камшици,
герои сме... на Стивън Кинг...

Разсмива всички клоун мил
живеещ в нашата канализация,
децата пази педофил,
и ни лекуват... с радиация...

А колко много е добро
менюто ни от магазина -
Нитрати, Е-та, ГМО,
и катафалката... е лимузина...

Какво ни е? Тъй сме рахат -
превърнахме се във кореми!...
Не гледаме кой е отзад,
дупЕто всичко ще поеме...

А психиатър-канибал
сега ми слага диагноза
дали нормално съм мръднал -
Каква е вашата прогноза?...

      *****

Това е! Мисията - успешна?
Заглавието... роди поема...
Идейно, уж, е тъжно-смешна,
но критиката ще приема!

05.03.2019.

Георги Камено

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ангелче )
  • Благодаря и на теб, Ничка.
  • Стилистиката е индивидуална честота за всеки!
    Амвон на душевно възприятие и поглед!
    Ако всички бяхме еднакви, то материята щеше да бъде
    една и съща, а дори и пръстите ни са различни!
    Това говори, че всеки е шарен сам по себе си!
    Имало едно време луна с тъмен оттенък!
    Тя винаги се надсмивала на пъстроцветните звезди!
    За това, че са цветни, различни по форма, отражение и светлинност!
    Но настанало време, че небето се разлюляло и луната с тъмен
    оттенък се подхлъзнала и паднала, в акварел на тицианово сиво!
    Тогава разгневена, оцветена тя започнала, да се скита по света!
    И видяла различни хора, различни етноси, езици, вероизповедание, касти!
    Сетила се за звездите и разбрала!
    Различността е индивидуално отражение за всеки!
  • Абсолютно, Мариана.
    Добър философски поглед, Мълниеносец.
    Благодаря и на двамата.
  • Важното е да сме живи и здрави, Ева.
    Виолета, наистина трябва да се мъчим да бъдем себе си, ако не във всичко, то поне във важните неща.
    Тео, матрицата затова е матрица, трудно се излиза от нея :=))
    Благодаря сърдечно и на трима ви!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...