Стиховете ли...?
Сякаш са част от някакъв пъзел,
за който не знам дали ще ми стигне
времето да наредя.
Но може би си струва да опитам.
Понякога трябва и да спра,
за да видя и малкото,
което съм наредила.
Все нещо пропускам.
А някои части са така различни.
Може би са грешни или сбъркани...
Но сигурно е трябвало да ги има,
за да направя после верните.
Каквото и да е... Не съжалявам
за нито един стих.
Къде разбрана, къде оплюта...
Такива са рисковете.
Приела съм ги
и продължавам напред.
Благодаря на всички,
които бяха до мен.
И на тези, които ми помогнаха
да направя верните части.
Няма да го забравя!
© Виолета Всички права запазени