Стиховете са мои деца
Стиховете са мои деца.
Какво ли не правя за тях...
Разбивам чужди сърца
и сама ставам на прах.
Тогава се те раждат:
От споделена любов;
От болка страшна;
От порив нов.
Те са винаги красиви.
Каквито и да са лицата:
щастливи или насълзили,
път имат към сърцата.
Толкова много деца...
И бащите им са много,
ала майката е само една
и само тя се помни.
Аз носила съм ги в душата.
В сълзи повечето са родени.
Обичала съм всяко от децата.
Дано не съдят някога те мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
