Dally_B (Даниела)
106 123
25.06.2008 г., 22:07 ч.

Стиховете са мои деца 

  Поезия » Философска
523 0 3

Стиховете са мои деца.

Какво ли не правя за тях...

Разбивам чужди сърца

и сама ставам на прах.

 

Тогава се те раждат:

От споделена любов;

От болка страшна;

От порив нов.

 

Те са винаги красиви.

Каквито и да са лицата:

щастливи или насълзили,

път имат към сърцата.

 

Толкова много деца...

И бащите им са много,

ала майката е само една

и само тя се помни.

 

Аз носила съм ги в душата.

В сълзи повечето са родени.

Обичала съм всяко от децата.

Дано не съдят някога те мене.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??