Стиховете са мои деца
Стиховете са мои деца.
Какво ли не правя за тях...
Разбивам чужди сърца
и сама ставам на прах.
Тогава се те раждат:
От споделена любов;
От болка страшна;
От порив нов.
Те са винаги красиви.
Каквито и да са лицата:
щастливи или насълзили,
път имат към сърцата.
Толкова много деца...
И бащите им са много,
ала майката е само една
и само тя се помни.
Аз носила съм ги в душата.
В сълзи повечето са родени.
Обичала съм всяко от децата.
Дано не съдят някога те мене.
© Даниела All rights reserved.
