Сто е повече
618
0
0
Сто е повече
Дъждът не спира. Тупа като пулс.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува.
Завесата ми пада. И е нагъл.
Но аз обичам танца
фанатичен, вчувствам се.
Квадратът му се окръглява
– давя се. Пришълецът
ми е драг. Говоря за дъжда,
а мисля теб. Пак дилема.
Щастливо се погубвам.
Не съм отчаяна, а истинска.
Обичам те, обичаш ли ме -
и не искам да го зная.
Завивам се с покрова
на стоте желания,
сто и първото – ти наяве,
ми е в повече. Заспивам,
за да не се събудя без
нито едно – като нула.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
