Сто е повече 

Дъждът не спира. Тупа като пулс.

По-тихо от дервиш

се вмъква в стаята,

лудува на пети и атакува.

Завесата ми пада. И е нагъл.

Но аз обичам танца

фанатичен, вчувствам се.

Квадратът му се окръглява

– давя се. Пришълецът

ми е драг. Говоря за дъжда,

а мисля теб. Пак дилема.

Щастливо се погубвам.

Не съм отчаяна, а истинска.

Обичам те, обичаш ли ме -

и не искам да го зная.

Завивам се с покрова

на стоте желания,

сто и първото – ти наяве,

ми е в повече. Заспивам,

за да не се събудя без

нито едно – като нула.