Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
4.11.2021 г., 16:52 ч.  

Сто есени в душата ми да плачат 

  Поезия
1888 13 32

С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни

 

разтварят се за вик, а не за песен,
а може би не съм съвсем пияна.
И някак слънчев лъч в дома ми тесен,
на пръсти се промъкна. И остана.

 

Рисува сенки по калкана здрачът,
но аз съм и ината, и съм смела.
Сто есени в душата ми да плачат,
ще нарисувам слънчева неделя.

 

Ноември ще ми подари боички,
луната сън ефирен ще поръси...
Приятели сме, хора сме и всички
по слънчев лъч ще отнесем в дома си.

 

Душата ми на думи е богата,
но да рисувам просто не умея.
Чупнете си парченце от дъгата
и лятната ми обич. Да и нея!

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??