Patrizzia (Надежда Ангелова)
2043 18072
Nov 4, 2021, 4:52 PM  

Сто есени в душата ми да плачат 

  Poetry
1524 12 35

С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда вино. Зажаднели устни,

 

разтварят се за вик, а не за песен,
а може би не съм съвсем пияна.
И някак слънчев лъч в дома ми тесен,
на пръсти се промъкна. И остана.

 

Рисува сенки по калкана здрачът,
но аз съм и ината и съм смела.
Сто есени в душата ми да плачат,
ще нарисувам слънчева неделя.

 

Ноември ще ми подари боички,
луната сън ефирен ще поръси...
Приятели сме, хора сме и всички
по слънчев лъч ще отнесем в дома си.

 

Душата ми на думи е богата,
но да рисувам просто не умея.
Чупнете си парченце от дъгата
и лятната ми обич. Да и нея!

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

The work is a contestant:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

1 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??