Сто години почит и уважение

Парцалев не знаеше,
че народът и днес ще го помни.
Той човешки играеше
и обичаше своите роли...
Не актьорстваше,
както сега е модерно.
Той завършваше образа
и не правеше краля безделник...
Комедиен актьор,
в който всеки намираше себе си.
Парцалев е взор
на народните неуредици.
Той умело наложи
глас, отношение, визия...
Парцалев е можене,
той е мисия на добра телевизия...
Ония - дето не помнят,
го гледат с наслада...
Театрална икона -
стогодишна народна награда.
Какви времена,
какви исполини сме имали...
Богата страна сме!
С богато и хубаво минало!...
Страна сме, в която
добрите - посмъртно признаваме...
Парцалев е злато!!!
Златата, по принцип, са си за уважаване!