Сто години тишина

Поезия » Друга

725 5 6

Тези делнични химери-
сто процента мъртъвци,
от студа им потрепервам,
сякаш че не са били.

Утолените възторзи -
сто години тишина,
като миг ще ми се сторят,
сякаш че не съм била.

Оскърбени тука няма.
Чувство - някакво добро
и след мен ще продължава,
сякаш че не е живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

tanq_mezeva (Таня Мезева)

От стиха би се получила прекрасна песен!

2020-05-29T11:58:49+03:00
RainaVakova

Благодаря ви, приятели! Често пиша по снимка, по музика и по всякакви случайни реплики и вдъхновения...
Не изразявам себе си в лирическия, а само се вживявам в дадена философия или ситуация!
Така че ви благодаря за позитивизма, който вдъхвате на този типаж! Животът е шарен и в него има и за лапада, и за лавъра ...
Шарено!
Та ви желая много усмивки!
/аз съм малко пристрастна към драматичната поезия, сладникавата ми е скучна, затова...простете лирическите ми отклонения!/

2020-05-29T10:05:07+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

И тук мъртъвци...тъкмо идвам от Жени. Като ми е тръгнало...
"Утолените възторзи - сто години тишина.." Живот е, Рени, това ще ти напиша - " и ако смъртта ме е потулила и ме обгръща великата тишина, аз пак ще търся път към вас." По-кратки от думите са само дните. Поздрави!

2020-05-29T02:49:53+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Заглавието ме препраща към романа на Габриел Гарсия Маркес "Сто години самота ",но само като заглавие.
Райна, оставаш вярна на душевната си нагласа да въвеждаш читателя в твоята лирическа изповед. И кодираш послания, които осмислят тъжната истина,преминаваща през спомените на един труден момент.
Да се надяваме, че тишината ще те остави, защото понякога тя е полезна, но друг път е отчайващо непоносима.

2020-05-28T21:53:49+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Била си, Райне.

2020-05-28T19:46:24+03:00