24.05.2018 г., 15:00

Стокхолмски синдром

1.1K 2 2

Дали си тук по моя воля?

На желанията ми в подземния сумрак.

Принудила ме силно да се моля

да ме превърнеш в нещо повече от грях.

 

Дали си тук да ме измъчваш.

Завързан за стената, много слаб.

Да потрепервам щом към мен пристъпваш,

от всеки допир твой да ме е страх.

 

Дали си тук за да си тръгнеш,

да скриеш пак гърба си в тъмнина,

от нашия измислен свят да се измъкнеш,

а аз да чакам стъпки в тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...