Дали си тук по моя воля?
На желанията ми в подземния сумрак.
Принудила ме силно да се моля
да ме превърнеш в нещо повече от грях.
Дали си тук да ме измъчваш.
Завързан за стената, много слаб.
Да потрепервам щом към мен пристъпваш,
от всеки допир твой да ме е страх.
Дали си тук за да си тръгнеш,
да скриеш пак гърба си в тъмнина,
от нашия измислен свят да се измъкнеш,
а аз да чакам стъпки в тишина.
© Ивайло Василев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
