Стон
932
0
0
Стон
Самотен вятърът докосва
с минорни пръстчета душата ми
и блясъкът на две очи
не ме оставя да заспя,
а музиката не прекъсва
страданието в самотата ми...
копнежът повече тежи
и носи болка и тъга...
И в люлка, стоплена от спомена,
заспивам с песента на вятъра
и с блясъка на две очи...
да се събудя с дъх стаен
пред моята врата притворена
и дивия копнеж на вятъра,
който не иска да заспи
и казва, че е влюбен в мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Цонева Всички права запазени
