Стон

Самотен вятърът докосва

с минорни пръстчета душата ми

и блясъкът на две очи

не ме оставя да заспя,

а музиката не прекъсва

страданието в самотата ми...

копнежът повече тежи

и носи болка и тъга...

И в люлка, стоплена от спомена,

заспивам с песента на вятъра

и с блясъка на две очи...

да се събудя с дъх стаен

пред моята врата притворена

и дивия копнеж на вятъра,

който не иска да заспи

и казва, че е влюбен в мен...