dancheto65 (Йорданка Цонева)
34

May 20, 2011, 4:12 PM

Стон

Poetry » Love

943 0 0

Стон

Самотен вятърът докосва

с минорни пръстчета душата ми

и блясъкът на две очи

не ме оставя да заспя,

а музиката не прекъсва

страданието в самотата ми...

копнежът повече тежи

и носи болка и тъга...

И в люлка, стоплена от спомена,

заспивам с песента на вятъра

и с блясъка на две очи...

да се събудя с дъх стаен

пред моята врата притворена

и дивия копнеж на вятъра,

който не иска да заспи

и казва, че е влюбен в мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0