Стон
Самотен вятърът докосва
с минорни пръстчета душата ми
и блясъкът на две очи
не ме оставя да заспя,
а музиката не прекъсва
страданието в самотата ми...
копнежът повече тежи
и носи болка и тъга...
И в люлка, стоплена от спомена,
заспивам с песента на вятъра
и с блясъка на две очи... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up