Стон
И когато в просъница ме търсиш отново,
обсипана с дъжд от цветя,
когато на есен отчупиш от клона,
на тихо умираща скръбна върба.
Тогава спомни си думите мили,
които нас ни държаха в нощта,
когато в целувка бяхме склопили,
последните мигове на споделена съдба.
Когато протегнеш ръцете към мене,
пианото ще свири песен гальовна,
самотата е тежка - не отричай пред тебе!
Въздишка отпуска се в ритъм любовен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Пиринкова Всички права запазени
