И когато в просъница ме търсиш отново,
обсипана с дъжд от цветя,
когато на есен отчупиш от клона,
на тихо умираща скръбна върба.
Тогава спомни си думите мили,
които нас ни държаха в нощта,
когато в целувка бяхме склопили,
последните мигове на споделена съдба.
Когато протегнеш ръцете към мене,
пианото ще свири песен гальовна,
самотата е тежка - не отричай пред тебе!
Въздишка отпуска се в ритъм любовен.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
