Стон_3
Че болката не се търпи!
И мъжкото момиче си замина...
Остави ме сама!... Сега прости,
но ще си кажа... Не! Ще пея!
А сълзите ще бъдат моят хор.
И може би така ще осъзнаеш
словата ми! И песента. Висок тенор
ще ти разкаже за сърцето ми,
че спря да бие то за теб!
А алтът, със вълнението на морето,
ще ти напомни времето... Куплет
безкрайно нежен и... дерзан.
Но ти си Мъж! Ще издържиш!
А аз ще пея, мили, че рефрен
очаква те... протяжен... И фалшив!!!
Къде отиваш, мили! Не... почакай!!
Завършекът на песента не е дошъл.
А! Работа си имал... Заповядай.
Вратите са отворени... Върви!
А аз ще пея... още мъничко.
Че гласовите струни изхабиха се.
Дали ще продължа!?! Не зная!
Признавам си... "А как бих искала..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Всички права запазени