22.12.2007 г., 0:35 ч.

Стон_3 

  Поезия » Друга
560 0 6
Ще пия, мили! До забрава...
Че болката не се търпи!
И мъжкото момиче си замина...
Остави ме сама!... Сега прости,

но ще си кажа... Не! Ще пея!
А сълзите ще бъдат моят хор.
И може би така ще осъзнаеш
словата ми! И песента. Висок тенор

ще ти разкаже за сърцето ми,
че спря да бие то за теб!
А алтът, със вълнението на морето,
ще ти напомни времето... Куплет

безкрайно нежен и... дерзан.
Но ти си Мъж! Ще издържиш!
А аз ще пея, мили, че рефрен
очаква те... протяжен... И фалшив!!!

Къде отиваш, мили! Не... почакай!!
Завършекът на песента не е дошъл.
А! Работа си имал... Заповядай.
Вратите са отворени... Върви!

А аз ще пея... още мъничко.
Че гласовите струни изхабиха се.
Дали ще продължа!?! Не зная!
Признавам си... "А как бих искала..."

© Детелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??