detdim (Детелина)
133 1508
24.09.2007 г., 20:40 ч.

Стон 

  Поезия
673 0 5
Завръщаш се, Великолепна. Със размах!
Загърната в петниста пелерина.
Красива си, струиш! А аз
очаквах те и тайничко се взирах.

Ще питам! Не мога да дочакам
да се изпълниш цялата... докрай.
Разкажи ми за сърцето. Не! Почакай!
Не скривай се зад облаците! Дай

порената ми доза витамини,
че нужни са ми. Моля те... тежи.
Ще ме изслушаш, Музо! И прости ми
за нетърпението, което в мен гори.

Кажи за него ти, Великолепна!
Открий ми тайните му, подскажи
как може толкова "багаж" и тежест
да побере мъничето?! И да тупни!?

И да препуска бясно... през потоци.
И да посреща и изпраща като в храм!
Приютило всичките ни грешки и пороци?!
То даже пее!?! Чуваш ли!? Без свян,

без капка пот от вечното пътуване
през радости и мъки. То твори,
съграждайки дома ни. Да царуваме!
Не искайки в замяна нищо! Не кори!

А само спира, дъх поема,
изпълвайки гърди. Като дете!
А после... После хуква заслепено
от жажда за живот. Криле

разтваря. Волна птица.
Стремеж за полет, устремен напред.
Очи затварям. Удари усещам,
а мъничето тупти неспирно в мен.

А!? Ти ме слушаш, Музо!? Не проронваш.
Закачка ли откривам в очите ти!?
Стоиш си там, Великолепна, и доволно
обгръщаш ме. Притихвам в скута ти!

© Детелина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??