Усещам зимата, че чака нещо
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно,
обърква, и разсейва сетивата,
и вместо бяла приказна лиричност
е спряна песен – тъжна, неизпята.
Защото има своя хубост, топли
сред преспите завити артистично,
не безсезонен и объркан вопъл,
защото зимата е бяла личност – ...