Dec 30, 2020, 1:52 PM

Стопанката на бялата къща 

  Poetry
666 6 16
Усещам зимата, че чака нещо
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно,
обърква, и разсейва сетивата,
и вместо бяла приказна лиричност
е спряна песен – тъжна, неизпята.
Защото има своя хубост, топли
сред преспите завити артистично,
не безсезонен и объркан вопъл,
защото зимата е бяла личност – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Random works
: ??:??