Какво правя с живота си -
хвърлям го на пръски в калта;
а после - измивам ръцете си
и сякаш нищо не е било - хей така.
Какво правя с дните свои -
пълня ги с капки горчива тъга.
И така до болка, лишена от устните твои,
усещам липсата ти по-силно, дори от смъртта.
Какво правя с годините свои -
топя ги;
а не се завръща никога
стопена съдба!...
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
Поздрав.