3.12.2007 г., 23:01

Стопена Луна

653 0 8
 

Стопена Луна

 

Какво правя с живота си -

хвърлям го на пръски в калта;

а после - измивам ръцете си

и сякаш нищо не е било - хей така.

 

Какво правя с дните свои -

пълня ги с капки горчива тъга.

И така до болка, лишена от устните твои,

усещам липсата ти по-силно, дори от смъртта.

 

Какво правя с годините свои -

топя ги;

          а не се завръща никога

                                     стопена съдба!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...