Dec 3, 2007, 11:01 PM

Стопена Луна

  Poetry
652 0 8
 

Стопена Луна

 

Какво правя с живота си -

хвърлям го на пръски в калта;

а после - измивам ръцете си

и сякаш нищо не е било - хей така.

 

Какво правя с дните свои -

пълня ги с капки горчива тъга.

И така до болка, лишена от устните твои,

усещам липсата ти по-силно, дори от смъртта.

 

Какво правя с годините свои -

топя ги;

          а не се завръща никога

                                     стопена съдба!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...