СТОПЛЕНО СЪРЦЕ

 Коледа е! Бяла, тиха!
Топлина и светлина струи от къщи под снега.
Дъхът ми спря внезапно, сърцето ще се пръсне -
дали подаръци ще имат някои деца?

Звънче ли дрънна? Еленче ли изпърха?
Обърнах се и онемях.
Зад мен дете, по-малко и от коте,
към мен протяга своята ръка.

В ръката си звънче държи, в очичките - сълзи.
-Чичко, дай ми, моля те, една пара.
Че нямам майка, татко,
ех, нито братче или сестра.

Татко отдавна ни напусна.
Мама пък сполетяла я беда.
Роднини не познавам.
Чичко, дай ми, моля те, една пара.

Ръка протегнах, сложих няколко.
Не ги броих, не ги видях.
Видях - в очичките искрици заиграха:
-Благодаря ти, чичко, благодаря ти, ах!

Тръгна си, снежинките го скриха.
В снега видях аз негова следа,
а в мозъка ми сякаш още вика:
-Чичко, дай ми, моля те, една пара...

         Написано на 25.12.2011 г.