Feb 4, 2012, 10:52 AM

Стоплено сърце

  Poetry » Other
649 0 0

СТОПЛЕНО СЪРЦЕ

 Коледа е! Бяла, тиха!
Топлина и светлина струи от къщи под снега.
Дъхът ми спря внезапно, сърцето ще се пръсне -
дали подаръци ще имат някои деца?

Звънче ли дрънна? Еленче ли изпърха?
Обърнах се и онемях.
Зад мен дете, по-малко и от коте,
към мен протяга своята ръка.

В ръката си звънче държи, в очичките - сълзи.
-Чичко, дай ми, моля те, една пара.
Че нямам майка, татко,
ех, нито братче или сестра.

Татко отдавна ни напусна.
Мама пък сполетяла я беда.
Роднини не познавам.
Чичко, дай ми, моля те, една пара.

Ръка протегнах, сложих няколко.
Не ги броих, не ги видях.
Видях - в очичките искрици заиграха:
-Благодаря ти, чичко, благодаря ти, ах!

Тръгна си, снежинките го скриха.
В снега видях аз негова следа,
а в мозъка ми сякаш още вика:
-Чичко, дай ми, моля те, една пара...

 

         Написано на 25.12.2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Ванков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...