Страдащо Небе
630
0
0
Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва,
вѝка дочула на страдащо небе,
за което една любов сега изстива
и пушек вие в пречистото сърце.
Превитите листа се люлеят тихо
и от шепота на вятъра студен,
те попиват със тялото си отвито,
цялата тежест на стиха откровен.
Избледнелият пламък е като мен самия,
догарящ в последната си искра,
пред зловещия свят аз спомените ще пия,
и скръбен дъжд ще плаче с вечерта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
