Страх
И пак те хванах, може би по навик,
надвесена над книгата нощес.
Защо за миг поне не я оставиш,
какъв е този адски интерес?!
Защо сълза очите ти облиза
и се търкулна в следващия ред?!
Знам, главният герой е граф зализан,
а не одрънкан някакъв поет...
И зная, че след всяка битка даже
превързваш раните му с доста плам.
Той можел за любов да се откаже
от пост висок и вила в Ротердам...
... той можел само с поглед да изпие
дъха ти, да избяга надалеч.
Приемаш го такъв, какъвто си е,
а пък за мен съвсем не иде реч...
Прогонваш ме и бързо спускаш щори
и всеки глас далечен те гнети.
Страхувам се, щом книгата затвориш
сама да не осъмнеш скоро ти...
Защо за миг поне не я оставиш,
какъв е този адски интерес?!
Защо сълза очите ти облиза
и се търкулна в следващия ред?!
Знам, главният герой е граф зализан,
а не одрънкан някакъв поет...
И зная, че след всяка битка даже
превързваш раните му с доста плам.
Той можел за любов да се откаже
от пост висок и вила в Ротердам...
... той можел само с поглед да изпие
дъха ти, да избяга надалеч.
Приемаш го такъв, какъвто си е,
а пък за мен съвсем не иде реч...
Прогонваш ме и бързо спускаш щори
и всеки глас далечен те гнети.
Страхувам се, щом книгата затвориш
сама да не осъмнеш скоро ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
