Страх
И пак те хванах, може би по навик,
надвесена над книгата нощес.
Защо за миг поне не я оставиш,
какъв е този адски интерес?!
Защо сълза очите ти облиза
и се търкулна в следващия ред?!
Знам, главният герой е граф зализан,
а не одрънкан някакъв поет...
И зная, че след всяка битка даже
превързваш раните му с доста плам.
Той можел за любов да се откаже
от пост висок и вила в Ротердам...
... той можел само с поглед да изпие
дъха ти, да избяга надалеч.
Приемаш го такъв, какъвто си е,
а пък за мен съвсем не иде реч...
Прогонваш ме и бързо спускаш щори
и всеки глас далечен те гнети.
Страхувам се, щом книгата затвориш
сама да не осъмнеш скоро ти...
Защо за миг поне не я оставиш,
какъв е този адски интерес?!
Защо сълза очите ти облиза
и се търкулна в следващия ред?!
Знам, главният герой е граф зализан,
а не одрънкан някакъв поет...
И зная, че след всяка битка даже
превързваш раните му с доста плам.
Той можел за любов да се откаже
от пост висок и вила в Ротердам...
... той можел само с поглед да изпие
дъха ти, да избяга надалеч.
Приемаш го такъв, какъвто си е,
а пък за мен съвсем не иде реч...
Прогонваш ме и бързо спускаш щори
и всеки глас далечен те гнети.
Страхувам се, щом книгата затвориш
сама да не осъмнеш скоро ти...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
